Ангелска душа

Със бистър поглед, със сияещи очи

достигащи в душата до велики дълбини.

С осанка силна, ала лека и добра,

излъчваща безкрайна нежна светлина.

Със глас пламтящ, тъй силен и кънтящ

но също приласкаващ, топъл и любящ.

Какво е да си ангел, какво е да си светлина,

познаваща, обикнала, превърнала се в божия душа?

И как дойде, как стана ти безгрешен,

как засия звездата ти на небосклона вечен?

И как да те намеря, как да разбера

и как да видя твойта, земната следа?

Навярно нявга ти сред хората си бил,

навярно ти си плакал, навярно си се крил.

И може би си търсил в мъката си светлина,

надявал си се да намериш скритата врата.

Навярно и съдбата ти е била враг,

навярно времето вещаело е мрак.

Но как намери сили, как успя,

така да претвориш отново своята душа?

Сред змии отровни и през бесове,

отвъд риданията грозни и над долни светове.

От сълзите горчиви, да направиш еликсир

и пълна чашата да вдигнеш на божествения пир.

Как трите ключа тъй изкусно изкова,

онези що отварят твойта ангелска врата?

И влезе в храма и уми нозе,

и гълъб бял донесе твоите криле.

И стана ти застъпник на света,

със своята прекрасна ангелска душа.


Картина - Armand Cambon Sowing Angel, c. 1860